ЕДНО МОМИЧЕ ХОДИ ПО БРЕГА ,
ЛИЦЕТО МУ НЕ ВИЖДАМ ОТДАЛЕЧЕ,
АЛА ДОЛАВЯМ НЯКАКВА ТЪГА
В ПОХОДКАТА МУ И ВЪВ ТАЗИ ВЕЧЕР.

СЪС ЕЛЕГИЧНИ СТЪПКИ ТО ВЪРВИ
И СЯКАШ ПОДИР СЕБЕ СИ РАЗВЪРЗВА
И МЯТА ВЪРХУ ЗДРАЧНИТЕ ТРЕВИ
ЕДНА КОРДЕЛА ОТ ЛЮБОВЕН ВЪЗДУХ.

МОМИЧЕТО Я МЯТА СЪС РЪКА
И АЗ СЕ МЪЧА ДА Й ХВАНА КРАЯ .
ЕДНО МОМИЧЕ ..И ЕДНА ТЪГА-
ТЪГА ПО НЕЩО ,ПО КАКВО -НЕЗНАЯ

АХ,КОЙ ЛИ БИ МОГЪЛ ДА РАЗБЕРЕ
МОМИЧЕТО С ТЪГАТА МЪЛЧАЛИВА
ЕДНО МОМИЧЕ ,И ЕДНО МОРЕ
И СЯНКАТА ,КОЯТО СИ ОТИВА

ИЗПРАЩАМ ГИ С ОЧИ ВЪВ ВЕЧНОСТТА
И МИСЛЯ ....ТУЙ ,КОЕТО ОТМИНАВА ,
НЕ Е ЛИ ВСЪЩНОСТ МОЯТА МЕЧТА ,
КОЯТО ВЕЧНО ТЪРСЯ ПО СВЕТА
ДОРИ БЕЗ САМ И АЗ ДА Я ПОЗНАВАМ    

                  от ВЕЛИКИЯ  - ПАВЕЛ МАТЕВ  

Гласувам за избора на стих....

Гласувам за избора на стих....
цитирай
просто ти се възхищавам на неизчерпаемата енергия да се заяждаш ,щом не ти допада моето писане не ме чети , изборът си е твой ,... премести си хавлийката в ляво ,а ако искаш и в дясно ...