Панта рей,
всичко тече ,всичко се изменя ,човек не може да влезе в една и съща река  ,два пъти ...Не мислех ,че отново ще ми се случи да го срещна ,след толкова време .Раната бе зараснала цикатрисът бе почти заличен .Трудно бе,много болка и горчивина имаше в душата ми ,но сладостта от това ,че въпреки и независимо от всичко трябва да продължа надделя.
  Стоеше на две маси в дясно от мен ,все така ухилен със снежно бяла и чиста усмивка ,която още повече подчертава,ангелското му излъчване,стори ми се ,че онзи смеещ се ангел от входа на катедралата в Реймс се е вселил в него. Извърна глава към мен , после направи онзи  типичен за него жест  да отмята глава и приглажда кичура дълга коса зад ухото си .Тогава видях обицата ,тази ,която аз му бях подарила.
Като обица да ме носи на ухото си .Извади цигара и клъбце никотинов дим  се отдели от кърваво червените му устни ,винаги жадни.......В главата ми забуча опитах да  придам най-безизразното изражение  на лицето си ,но усетих ,че ръката издайнически  бе бутнала чашата пред мен и шумутевицата  бе следствие от стореното вече ,звънът на счупено стъкло ,суматоха и център на много погледи ...,сред тях и един -любим.
  Очите ни се срещнаха ,моят -като на виновно дете,неговият -недоумяващ,питащ ,очудено отегчен.
 Тръгнах си  просто не разбрах,не сега вече разбрах ,просто не ме позна .Аз бях едно от многото лица ,срещнато някъде -в трамвая ,в метрото ,в дискотеката ,в кафето ,.....не ме позна-панта рей!