Ремъкът на чантата се е врязъл в голото ми рамо .Жегата е неописуема ,особено за месец май. Слизам от претъпкания автобус и на бегом хващам микробушчето  за К. .Шофьорът с бързината на щафетен бегач грабва сака ми и с акробатична точност го мята в купчината други .После затръшва капака на багажното и ни подкарва в незнайна за мен посока .
                    Задушно и прашно е . Жени на средна възраст с копринени пъстри демодирани блузки  стискат имитиращи кожа чанти в скута си .М ладеж с тридневна брада се хили говорейки по телефона . Изпружил е крака по цялата тясна пътека .Пътят е дълъг ,пуст ....Море не се вижда преди Атия . Не съм предполагала ,че е толкова на юг.  
                   Стигаме на пуста малка асфалтова площадка с къща на ,която е обозначено ,че е автогара ,все така безмълвни всички тръгваме с тежките си чанти в ръка  всеки в своята си посока .Тръгвам и аз в моята безпосочност ,
Алеята е пуста ,тишината е накъсана от  трясък на чукове .А слънцето ,то е галещо !
Млади  полуголи момчета с навити крачоли и вързани около кръста ризи   склобяват дъсчени бараки ,група закачливци се обливат с бликналата струя вода от непокорен маркуч в опита си да измият площадка на пусто кафене .
           Вървя ,а ремакът се впива до болка ,болка .... Какво значи да те боли плътта ,какво значи да изпитваш физическа болка ,....Страшно е когато те боли душата ,ето това и тази горчива глътка ,която те дави ,това е страшно и трудно изличимо .Тези странни сгради ,пусти мини площадчета ,надписи с неясно значение в пустотата на незапочналия сезон . Какво ли знаят и помнят ,сигурно сега са така грозни защото го няма онзи заряд на любовното лято ,на многото страст и топлота .     
                  Протягам ръка в опита си да гопогаля  ,но небръснатото му лице е покрито с бодящ мъх ,който като остри бодли се забива в бялата ми ръка ,извиквам от болка и ужас шепата ми се изпълва с кръв ,която блика като от безброй кратерчета в прободената ми длан .Червената течност прелива и ме облива опръсква бялата ми рокля ,цялата съм в кръв ,пищя ."Ей! Събуди се за бога и... здравей ,просто ще сме заедно за семинара "Не особено лицеприятно запознанство . Пред мен стои моята съквартирантка явно за следващите дни . Тя е започнала да разопакова  багажа  си ,който явно предизвиква борба между многобройните найлонови торбички с ,които е изпълнен куфарът й .Шумът е нетърпим .Чудя се как да замажа конфуза и само смрънквам нещо като име като изобщо не чувам нейното . Ставам и излизам на балкона .Облива ме лек морски полъх ,шаблонно ,но неповторимо .
 "Бонжур мадам", е не това вече е нетърпимо .
Може би трябва да направя нещо ,да обезателно ще го направя ,не няма да скоча от хотелската тераса ,просто .... Извръщам глава и виждам ,че този глас не е бил в главата ми .На съседния балкон стои ,тоест седи младо момче в инвалиден стол и ме гледа прехласнато .БОЖЕ ,ДАЛИ СЪМ ВИКАЛА ,какво ли си е помислил. "ЗДРАВЕЙ",-поздравявам на български и придружавам  с мимика -усмивка .Бързам да се прибера в стаята ,където найлоновите торбички са се успокоили . Водата в банята шуми с пълна сила ,някои хора не си губят безцелно времето , слагат всичко в пликче с надпис .
 /следва /