Цялата стена бе заета от книги ,те  бяха грижливо наредени като войници притиснати една в друга ,спазвайки своя вертикал .Сред този ред двете фигури който се притискаха една в друга  създаваха някакъв безпорядък в безупречния порядък на книгите .
-Голяма книга!-промълви Той ,като вдигна глава от косата и,където бе оставил топла следа от нежност.Тя направи учудена физиономия и извърна лице към лавиците
-Коя ?
-Мъртви души!
Тя инстинктивно проследи погледа му ,
_"Да, КАРОБОЧКА ,ПЛЮШКИН!",искаше  й се да продължи за стария помещик ,който купува мъртвите крепостни селяни...
Той ,я погледна недоумяващо ,повече от ясно бе ,че влагаше друг смисъл в заглавието ,много по далечен от този на ГОГОЛ .Тя ,преглътна комичността на ситуацията ,БЕДНИЯТ Гогол, с неговата любима фраза за тъжния смях.
-А знаеш ли как завършва -не се стърпя да го запита Тя
 -А  знаеш ли как завършва - пое репликата Той ,облизвайки сочните си устни
-Няма ,край ,не е завършена
-Да това е безкрайна тема-прекъсна я
-НЕ ,не просто Гогол не го е завършил ...
-Умрял е !
-Да ,изгорил го е ,и... -беше глупав разговор ,на неточното място ,в неточното време ,с неточния човек ...,всъщносткато тази парадоксална връзка ,която нямаше да има край не защото е безкрайна ,а защото краят й щеше да бъде изгорен и нямаше да има време да бъде написан отново след тази вечер
Имаше нещо сгрешено,,но най -добрият поправяч времето щеше да коригира грешката ,като непогрешим лакмус!
епилог
Мили приятели ,Гогол не е завършил своя роман ,когото е наричал -поема ,ако  днес бе жив навярно щеше да пише за други мъртви души